Има хора, които цял живот гонят вятъра.
Има и такива, дето цял живот ги брули вятъра.
Има и ветропоказатели.
А също така и вятърни мелници.
Има кораби с платна, които използват вятъра.
Случва се и кораби да потъват заради вятъра.
Като малки с брат ми обичахме да пускаме хвърчила.
Също така и с него редяхме кули от карти, които рухваха от най-лекото течение.
Когато духа вятър, кестенът пред прозореца ми се огъва яростно и понякога се стряскам в съня си. А на сутринта тревата под него ме успокоява с леките вълнички, които прави утринният зефир.
Вятърът е могъщ. Той може да бъде толкова много неща. А ние толкова малко. Но без нас вятърът е нищо, колкото и незначителни да сме, колкото и безсилни да сме пред него. Защото без нас той е без значение - няма кого да повали, няма кого да окрили. Както и всичко около нас. Хората са велики, защото чувстват.