Гледам нек''ви филми и си казвам, скива ли - трябва да си смел, ако искаш да си случваш живота. И после като се наспя и продължавам да се пускам по пързалката.
Тъгата не прави нищо друго освен да те прави да се отпуснеш по течението, внушавайки си колко е приятно, а то всъщност е толкова отблъскащо сиво наоколо, че дори една разбита глава в стената е много-много по-добър избор.
Ама ето, седя си и си стискам предизвестието в ръка от близо година. Народопсихология, кво друго.