невъобразимо е главата ми да отскача до тавана на всеки пет минути и да се чудиш дали пътуваш по магистрала или си хванал някой черен път през кратерите на Марс. и тялото ми се гърчи във всевъзможни пози и сякаш сам подлагаш себе си, но нищо не се получава и не е яко това да се случва през нощтта, защото се чувствам като счупена дървена играчка.