Изпивам поредната доза мазохизъм. Тръгвам по тесните влажни улици, вървя като котка покрай стените. Тъмно е. И има буря. Но безразличието ми е така болезнено, че не изпитвам никакво притеснение. Хранопроводът ми потръпва от изгарянето, а аз се чудя дали отново не съм се изгубила. Не, след малко достигам познато място.
Тя ми беше поръчала да купя нещо, но какво ли беше...