Имам книжен махмурлук.
Засмуквам Mea Culpa веднага след нощната, невидимото ми хоботче се стрелка от очните ябълки към думите и така до преяждане, пренасищане, пръсване... накрая заспивам, просто защото имах нужда да прегръщам И. и да ми е топло. Ноктите ми са посинели в кухнята.
Ставам и с досада приемам обичайната болка. Все едно ти се пикае зверски, само че на очите.
Напук близките ми решават, че именно днес е денят да ме забъркат отново в живота си и се почва, Вили, брат ми, даже леля ми от Грмания, шибаният апарат прекъсва и разговорите са накъсани от млатене на телефона ми в стената, за да изкара звук.
Дояждам грейпфрута на колегата в офиса. Въпреки всичко беше великолепна сутрин, никога не съм пушила с такъв кеф, но таз книга иначе не може да се чете...