.
от любов към живота
все още съществувам
пародия на човек
гротеска на момиче
парад на глупостта
елегия за нещо минало
и толкова забравено
че се усеща само вечер
в леко неравномерния пулс
който май никога не е бил
нормален
но е бегла сянка на аритмия
един деликатен намек
за несъвършенството на тези
машинки
които тракат толкова проглушително
направо върху душата ти
забрави предпечата
тук пиесата се пише на сцената
затова винаги трябва да има един писател
винаги
защото машинките са безполезни
ако няма кой да трака на тях
директно върху душата
раздрана от напоените с червено мастило
железни матрици на буквите
.
да
още една кардиограма в папката с доказателства
че не съм перфектна
и никога няма да бъда
.