Казва ми:Роза,прегърни ме.Не!Не така!Да,точно така.Дръж се.Преболедувам те.
Все не ми е достатъчен.Или е със зелено на очите,или с червено по устата.Как ми трябва завършената тръпчинка и трагедията в повратния момент на погледите.Трябва ми поникналото тананикане на неговия глас и още ми трябва:впримченото обаяние,долнопробната гравитация.(впримчената гравитация,долнопорбното обаяние).Винаги мога да полетя доброволно.Насила стоя без криле.Винаги всичко отвътре е мръсна пяна по краищата на ръцете.Восъкът в очите се топи и после се разлива.От тях остават само очните дъна да зеят като входна дупка към значителните следистории.
На Роза в главата(На К........ в главата).