мисля си съвсем забравих това място и всички места,които обичах....боже вече не помня дори имена,лицата се кондензират в еднообразна смес,стичайки се по нечия външна огледална стена,стъкло...каквото и да-а,вече ми се спи от недопълнените мисли в главата и по тялото ми,да ги събирам нямя смисъл-след миг ще ги загубя,както всички неща,които обичах....
Теменужен е Раят,с толкова много стълбици зад мен,но падам преди да съм утъпкала всички пътеки