Имам чувството, че тялото ми е кръст, на който виси пронизана от пирони душата ми--- Всяко движение на тялото и причинява болка, защото раните се раздразват, разкъсват и разширяват--- А душата е все още чувствителна и страда, но продължава покорно да се влачи заедно с кръста... А тялото продължава ли продължава, защото не може да почувства душата на гърба си....