Тези думи крещят в главата ми !
Дълбаят и раздират съзнанието ми !
Дълго, остро и почти убиващо драскане по вътрешните части на съществото ми !
Викат !
Толкова силно, че почти не разбирам какво казват!
Изяждат и най-малките отпадъци останали от жалкото ми АЗ!
Този път сгреших !
Мамка му !
Пуснах ги !
Не е като да се случва за първи път !
Тези думи в главата ми...
блъскат всеки елемент от мен в стената отсреща !
Това е единствения начин да си спомня коя съм!
Какво?!
И се чудя...
Ако удрям по-силно,
ще успея ли да си строша главата
или е по-добре да я оставя да изгние в раздраните остатъци от усещанията ми !
Стената омекна под ударите ми !
Паднах по стълбите,
онея шибаните стълби,
които ме отведоха до теб
За к''во ми трябваше ?!
Питам:
АКО УДРЯМ ПО-СИЛНО, ЩЕ БОЛИ ЛИ ПОВЕЧЕ ???
Все тая...
Това е единствения начин да си спомня себе си...