Най-странно ми е, че няма странно...
Че всичко беше някак си очаквано да се случи така...
Очаквах да постъпя така...
Очаквах и ти да се обидиш...
Очаквах да се извиня...
Очаквах да не приемеш извинението ми...
В крайна сметка става въпрос за инстинкт. Животински...Да се запазиш от нещо, което знаеш, че не е добре за теб. И какво очаквам от теб тогава?!
И все пак е гнусно...цялото това нещо...Увъртането...Винаги съм го мразела...Усещането, че не си наясно с другия, че има нещо там в него, което не разбираш...Кара те да се чустваш несигуен...И в себе си дори...
Това е...
Какво искам от теб изобщо?!
Искам нещо от себе си !
Искам да имам смелостта за един "last shot"
Защото всичко, което някога не си имал смелостта да направиш, те боцка постоянно някъде между мозъка и душата и те кара да не спиш...а аз от много отдавна не съм спала...Или поне не съм, без да те е имало в сънищата ми...