не мисля че бе запланувано като автопортрет, но се получи добре. така съвсем небрежно се показвам в огледалото.
това огледало, сестра ми го видя на един бит-пазар и попита колко струва. ''50 cent'' - сестра ми се поколоба, реши, че няма каде да го сложи, и каза, ''не мерси'' - ''е айде де, не ми се мъкне пак обратно. айде вземи го ей така, без пари. подарък!'' и сега това огледало се търкаля без място и цел из стаята ми.
лъскавата дръжка, напомняща лебедов врат, е на един фитнес уред, който баща ми купи на старо и така и не използва. и аз не го използвам щото ме дразни, ама с огледалото се харесаха.
въобще, у нас винаги е пълно с вещи, които са недокоснати но се пазят старателно. в стаята ми имам куп боклуци, които не бих изхвърлил за нищо на света, но не ги използвам упорито. книги, които така и няма да прочета в скоро време, но те все така старателно събират прах в библиотечката ми. химикалки, които не работят от години насам, но са прекалено хубави, за да бъдат изхвърлени. дори пазя един впечатляващо дебел куп листове хартии, които са изписани само от едната страна, и смятам да използвам за чернови. ключовата дума е ''смятам''. а бе, живея в излишество, а все мрънкам.