: naskoro mi hrumna
: che sym pochti pristrastena kym teb veche
: ?
: kym tova da ti kazvam kakvo e v glavata mi
: tova e nqkakyv tip duhoven ekshibicionizym si mislq
: no e nasochen samo kym teb i kym nikoi drug
: samiqt fakt, che ti go kazvam tova v momenta
: e dostatychno pokazatelen
: i chudesno iliustrira, tova, koeto imam predvid
...
казвам ти всяко нещо, което ми мине през ума
а не може така. не бива така. нездраво е.
неразумно. неправилно. ненужно. убийствено
и ще боли. знам. само как ще боли
и може би точно затова го правя
може би точно затова го искам
те искам
те търся
те чакам
те сънувам
те обичам
те очаквам
толкова е глупаво и нелогично
саморазрушително
егоистично
ненужно
гледам те и ти говоря
но не на теб, а на ноутпада
защото той няма правото на избор дали да ме слуша
защото има delete
защото мога да го изкарам от себе си и да го забравя
и вече няма да го има никъде. всичко
всичкото
гледам те и искам да ти говоря
а пиша
и ми е тъжно
и очите ми се пълнят със сълзи
и ми става криво
и не разбирам защо
и не искам да питам
и не искам да знам
и не искам нищо
освен теб
тук и сега
веднага
и още
след малко ще заминеш
ще свърши
а аз ще остана тук
сама
и ще пиша
и ще плача
ще ми е криво и ще ми е болно
ще ми е обидено
ще ме е яд на теб
че не отговаряш на думите в главата ми, които дори не си чул
ще съм ти ядосана
не, на себе си ще съм ядосана
ще ти се усмихвам пряко волята си
както сега
макар и писмено
ще ти желая спокойни сънища
но ще ми се иска аз да съм в тях
и в дните ти, и в нощите
и в мислите
и в ръцете ти
ще ми се иска да спя в прегръдките ти
просто за да мога да спя
ще ми се иска да ме галиш, както тогава
но навместо това ти пожелавам спокойни сънища
а отвътре крещя
остани
отвърни
обичай ме
и те гледам как заспиваш, завит през глава, както винаги, както тогава...
и се смея, и се усмихвам, и съм ведра
и съм друга
различна
онази, която е слина
онази, която обичаш
онази, която не съм
и ето, тишината е вече злокобна и празна
а тъгата вече не е сладка
и очакването не е трепетно
няма ги устните и очите ти. не се усмихват...
пиша и мисля, как ти пращам това и те оставям да го прочетеш
а никога няма да го направя
макар, че го искам
искам да те чуя да ми кажеш, че ме обичаш
така както и аз
така, както не трябва
така, както знам, че не би могъл да ме обичаш, но както искам да ме обичаш
искам да усетя, че ме обичаш
искам да е смислено и хубаво
искам да не е празно и безперспективно и разрушително
и не искам да е нереално
и не искам да е просто "искам"
и искам да си тук
и искам винаги да си бил
и искам да бъдеш
и не искам нищо от това, не и истински..
и не мога да ти направя това страшно признание
и не мога да го чуя от теб, дори и да беше възможно
и нямаше да има смисъл, ако беше
и нямаше да те искам, ако можех да те имам
и нямаше да е хубаво ако не беше далеч
и нямаше да ме обичаш
и нямаше да ми е криво, че те няма
и нямаше да ми е хубаво, че си тук
и нямаше да ме прегръщаш докато спим, както мечтая
и нямаше да ме целуваш
и нямаше да ми казваш, че ме обичаш
и какво от това? какво от това по дяволите
нали не е така
нали не си тук
нали те искам
нали се нуждая от теб
нали проектирам върху теб всичко това
и дори те ревнувам
представяш ли си по дяволите, ревнувам те ?!?!?!?
по най-абсурдния и странен начин, който ми е възможен...
с теб всичко е странно и особено и различно
без теб всичко е обикновенно
и ето, вече плача
и горчивината ме е стиснала за гърлото
и си мисля как ти спиш на другия край на света
и стомахът ти не се свива, както моят при мисълта за теб
и не мислиш за мен
и си забравил за мен
и съм ти досадна
и съм ти отегчителна
и съм ти по навик
и съм ти безразлична
и присвивам устни, за да задържа сълзите, но те капят и мокрят чаршафа, който мирише на вина
и ме обземат мислите за бъдещето
за бъдещето ми
за миналото ми
за настоящето ми
за "ми"
и за "ни"
и се чувствам глупава
и всичко това ми се струва глупаво
и ми се иска да посегна към delete-а
но суетата ме спира
"излизаш" и през главата ми се стрелва мисълта как се прокрадваш в деня ми и нощта ми и в живота ми...
как минаваш и обръщаш всичко с главата надолу
и после си отиваш
и как всъщност аз съм тази, която го прави
и как си може би просто обект
и тогава се сещам за онзи ден преди толкова много години
когато стомахът ми се сви на топка, защото те видях как се задаваш по пътя
и си казвам, че не си въобразявам
и си припомням как когато бях на 16 си обещах никога да не се самозаблуждавам и да не лъжа себе си
и после отново ме обзема вина
и съм в един безконечен омагьосън кръг, от който сякаш сама не искам да изляза
и скрол-ът става все по-малък и по-малък, а редовете все повече и повече
и пак ми липсваш
мамка му,ЛИПСВАШ МИ
а няма никакъв шибан начин да разбереш как и колко
и няма никакъв шибан начин да усетиш какво е вътре в мен
и няма никакъв шибан смисъл да го усещаш
и ми се иска да крещя
и ми минава мисълта, че съм обсебваща
и ми минава мисълта, че това е плод на несигурността ми
и ми минава мисълта за това как ще се разочароваш от мен
и всъщност няма да е разочерование, а разминаване
защото нямаш очаквания
защото не ме очакваш
защото не ме търсиш
защото не ме искаш
навън някой свири на китара, минавайки по улицата
и сякаш някой ме зашливи
и ме накара да се опомня
и пиша ли пиша
думи, дума след дума
незнайно защо в главата ми изникна образа как онова момче, чието име дори не си спомням, ме души на онзи купон, на който не знам как се озовах
и как незнайно защо, нещо в мен крещи, че тогава бях свободна и щастлива
в този период от живота си
и искам Атанас
искам да е тук
искам да се разхождаме заедндо по тъмните улици на Търново
искам да ме прегръща, за да ме успокои
искам да ми казва, когато греша и да усещам, че това няма значение
но него го няма
искам да върна онова време
искам да върна онази аз
искам да върна и теб
в онази нощ
и искам да ти кажа всичко това
но няма да го направя
независимо колко пияна ще бъда
независимо колко много го искам
и е време да поставя точката
но не мога
защото ме е страх от това, което следва след нея
от това, че не следва нищо
ще пусна телевизора и ще сменям каналите безцелно
ще се зазяпам в нещо
ще се наплача, а всъщност ще ми се иска да крещя
после ще заспя
и утре няма да я има тази аз
ще съм забравила отново
и ще продължавам напред
по квадратчетата на шахматната дъска
отново и отново в омагьосания кръг
без да знам какво търся и без да знам какъв е смисъла
някак по инерция, която ми е по-добре да наричам интуиция...
и толкова...