чайките са осем, слушах си рхчп и минах край стената с пръжте се естествено имам кистолет. заглавието на седмицата определено, с ани и разказите за београд и цецо, с измишльотините му. появяват се всякакви хора, които преди са се били укрили от студа. чаках си да мога да излея всичко това, значи да свърши прераждането на хомили. чаках си а всичко така се трупаше че накрая почнах да забравям. бяла пухенка без ръкави в тъмното на дома на киното гледа 1/3 от клошарски филм и се изнизва без черния. друг път ще си говорим да. някой ден като се засечем. писна ми от това имам си много тичане и цяла сюрия хора, които споделят 3 нереални седмици, да ето примерно младен със странния леко цапнат поглед, и вечно пращящите нерви, и илияна и владо и всички други луди.
някой хора не ме разбраха за чайката и губят. чайките са осем. числото 8 нищичко не ми говори, защо въобще ги преброих. миналата зима бяха четири. знам ли.
зимбабвето се появява като огънче и оплита 100 души в оранжевите си танци и нас също съвършенната лигня.
съвършенните клошари ми махат за здрасти на улицата един мн мъглив и ъндъруърлдски следобед из халите, на другия ден се оказват режисиьор и музикантите му. на по-другия ще сдухат алеко, нино и барабаниста на ардънфийлд, а не изглеждат такива.
отраженията 30м над главите ни. мъгливо прибиране по трамвайната линия, запис на скърцащ чакъл. зинджи, така ми викат напоследък. нямам нищо общо с това.
в един момент сме на абсурдния коктейл н филмфеста, който си е някакво купонче и всички танцуват на арми ъф лавърс, а онази жена наистина е от голото хоро на триград. споменахме чочо и той се материализира по-късно същата нощ.
трябва да се спи от време на време но вместо това се оказвам на партито, грубо и смахнато, от къде изведнъж това изтощение, аз нали не се изтощавам по принцип. проседявам половината парти. със все неочаквани появи. опитвам се да съм учтива , но някой хора гледат през мен и не отговарят на здрасти. блек сън са луди правят нещо лошо с главите ни наистина а после люси се мята около пулта като маймуна, леден 94 и ужасно объркан сън.
возя се в 94 към фестивалния стадион, който е изникнал на мястото на химическия факултет. по точно скачам в движение на 94то, била съм на някаква пресконференция, лежа на седалка и се опитвам да си поема въздух и закъснявам за концерт на пинк флойд. чувам го през прозорците. почнал е. пропускам си спирката заради разговор с правилните хора, потъвам в прасковено розов квартал от хасиенди, свършва стръмно надоло в морето, но трябва да скоча и да ида на пинк флойд естествено. никой не знае те защо не идват с мен. и те не знаят. после не се чува вече нищо, влетявам в някакъв офис да питам, и ми казват споко това е антракта ще има още.
и така се събуждам