- Здравей..... защо си тъжно...? Не виждаш ли че навън слънце грее....
- Не мога да го видя.... виждам само отминалият дъжд.... и отдавна преминалата буря..
-.... Но защо си тъжно? - продължи да пита.
- ....не знам... сигурно, защото не виждам звездите... и ми липсват...
- ....Защо си тъжно..... та ти пазиш спомена и красивият образ за тях в сърцето ти....и те винаги ще са някъде с теб...
- Хм... може би...
- .... затвори си очите... и аз ще си затвора моите.. ти ще виждаш твоите звезди, а аз вълните на бурното море.
- Но аз няма да ги съзра тази вечер... нито утре... нито,когато и да било..... защото аз и всички те една по една се разпръснаха нанякъде из непознатото в ралични посоки....
-Защо си тъжно..... не знаеш какво ти е приготвил утрешният ден......погледни небето...