седя си на масата. говоря си с роси, която не съм виждал от около половин година, надигам уморено бутилка ''Загорка''.. по телевизора върви някаква глупост по случай НАТО (Наш''те Авери са Тъпи до Откат) и гледам как роси се опитва да гадае и прави разни магии от чашата с утайката от кафето на д. мисля си, какво ли ще види? хм.. нещо с рога и призрак? всъщност това видя.. аз пък видях нещо друго. или ми се прииска да видя. както и да е. извднъж дъртия чичко-кръчмаря става, изгася телевизора и пуска радиото, от което се лее някакъв блус.. ако имах и една цигара идилията щеше да е пълна. освен едно.. освен ако не чувах целувките й, ако не чувах как устните на д. не докосват лицето и устните на оня рус лигльо. всъщност не знам дали е лигльо. не го знам какъв е. не ща да знам. ужасен звук.. тероризиращ, преследващ, обсебващ и подлудяващ и фрустриращ, обезсърчаващ и жесток.. нямах сили да вдигна глава и да ги погледна, точно срещу мен, стоящи прегърнати, той заровил лице в косата й, а тя обгърнала го през рамене.. а най-милото и вярно нещо чух от непознат и гласеше ''що си депресиран бе, гъз?''. а аз не можех да направя нищо освен да преглъщам мълчаливо вече стоплилата се бира и да си мисля как нещата продължават да се прецакват всеки път.. имаше някъде някаква реплика, колко вярна само.. ''те те ебат и те ебат и те ебат и когато си мислиш че всичко е свършило - ей тогава почва истинското ебане!''. това е то, да трупаш грешка след грешка след първата и да си мислиш ''какво ли щеше да стане ако..''. гадно е. а след като се прибрах исках да крещя, толкова ми се крещеше.. вместо това реших да не досаждам на хората из вкъщи и мълчаливо да поблъскам стената.. ръката още леко ме наболява от тогава..
''какво смяташ да правиш?''..''ами май каквото правих последната една година.. ще оживея някак''..''хм..''
..кристъл айз, ай стил лав йъ..