Затварям очи.
Чувствам те как бягаш по вените ми, минаваш през сърцето, разтреперваш всяка моя клетка.
Отново и отново.
Смесваш се с жизнените ми сокове, започвам да губя представа дали те или ти ме държиш жив.
Всичко губи граници, пречупва се, започва да пада, а аз летя. Ти ме водиш.
Пътят ми е ясен и осветен.
Да това съм аз.
Лежащ на килима безпомощно, погълнат в мисли за теб.
Усещам леко парене под езика.
Треперя.
Очите ми са затворени а виждам така ясно.
Една дума ‘пристрастяване’.
Зависимост.
Мое ‘добро утро’ и ‘лека нощ’.
Усещането за теб 24 часа.
Най-приятното опиянение.
Все по-близо и по-близо.
Спотаена тихо в душата ми.
Кръстосала крака и небрежно усмихната.
Без капка принуда.
Чистата искреност в моят ден и моята нощ.
Капката сметана в чаят ми.
Приятно натрапчивият вкус в кафето ми.
Димът от цигарата.
Светлината от уличните лампи.
Мъглата навън.
Непринудената ми усмивка.
Мисълта в главата ми.
Моето опование.
Звукът от слушалките.
Светлината в очите.
Това си ти.
Навсякъде около мен, постоянно вглъбен в теб.
Прегърнал душата ти, подредил мечтите ти, вървя смело в мракът.
Но не се оглеждам за теб, защото много добре знам къде си. Вътре в мен.
Трайно отпечатана на сърцето ми.
Светлината върху табелката ‘Душа’, която никой не забеляза. Само ти.