muerto
------
Между думите има повече.
И няма значение къде ще седнеш...нито пък ударите, които
ще нанесеш с малодушие.
Ти нямаш значение за никой.
Поне се опитваш да бъдеш съвместим със себе си...да се приспособиш
към смущенията си - за да си тяхното начало, техен край.Свое убежище за себе си - беглеца.
Проникваш отвътре - зад белите граници, за да блъскаш навън...
Процепите от цялото това блъскане са едва забележими, колкото да видиш прашинка...
Която с радост би ти влязла в окото, ако знаеше колко много мразиш света със слузести длани.
Той ще те опипа, ще те усвои, а ти искаш вътре, в дълбокото...там, където е тясно и и тялото запречва ума на входа на така желаната смърт.