колебание. се четеше в очите му. стоеше на ръба на сцената, с гръб към публиката, стъпил върху стълбите.. пот обливаше цялото му тяло. през умът му минаваха всевъзможни мисли, от това как за закуска му се искаше да беше изял нещо нормално, а не три кафета на гладно и две големи водки. или пък как искаше да откаже цигарите. или как точно трябваше да изсвири песента. всевъзможни глупости. в края на този миг, сторил му се цяла вечност ''безкрайна агония'', с леко трепереща крачка се качи на сцената и включи усилвателите. ''хайде момчета, време е да започваме'' почти прошепна на останалите от групата. те не бяха глупави, нито слепи.. видяха какво мина през сивите му очи. тоест видяха че мина нещо, макар да не знаеха какво, но знаеха че каквото е минало не е оставило нищо след себе си. дори някоя хапка от разсъдъка му, просто да има какво да ръфа лудостта му и за по нататък. само дето по нататък нямаше да има. приближи се плахо до барабаниста и му подвикна да започват. след миг объркване най-накрая започнаха своята песен. той самият я беше написал, текста, аранжимента, дори не само китарната част, неговата.. цялата песен. от всяка нота звучеше отчаяност. при това не яростната, жива отчаяност, не инатът за живот, а умиращата вече отчаяност, тази която знае че няма да има ''по-нататък'', но за сметка на това иска да се изкрещи за последно. публиката мълчеше, усещаше че песента е наистина хубава, но си нямаше и представа смисъла който се крие зад нея.. минаха пурвите два куплета и дойде неговият ред, време беше за китарното соло. ''мамка му, как беше? от ла или от ре започваше? с акцент или със приплъзване от 14 позиция??''. за миг песента увисна в колебание, сякащ времето спря за миг. той насочи погледа си към струните и видя как една от тях съвсем бавно разскъва никеловата си обшивка и още по-бавно полита към дясната му ръка. той инстиктивно дръпна китката си, но струната беше по-бърза от него и болката го преряза точно където бяха вените му. след още един безкраен миг от мястото бликна първата капка кръв, последвана от още една, и от още една, и от още.. струната беше прерязала вената му. ''какво по дяволите..??''. изведнъж си спомни че солото започваше със извиване на ре и плъзгане надолу към си.. ''спомни си и защо написа песента, спомни си всеки горчив миг който беше станал родител на всеки един такт.. спомни си всяка една сълза - за всяка една нота. ''ще я изсвиря докрай...'' каза си той и продължи да свири.. стоеше далеч от прожекторите, както винаги и никой не забеляза как кръвта му изтича по сцената. всичко беше наред, ритъмът вървеше, изпълнението беше безупречно.. със всяка нова нота обаче той все по-трудно се държеше на краката си, зави му се свят, погледът му се замъгли в червено.. в тъмнината на сцената видя как кръвта му се изливаше по останалите струни. ''докрай, докрай.. като за последно..'' оставаха още само двайсетина такта, трябваше да успее.. накрая не издържа и се срути на коленете си. но не спря да свири.. ''продължавай, още малко.. хайде, мамка му, трябва да е останала още малко кръв в тия пръсти..''............
песента вече беше свършила.. светлините в залата светеха. публиката стоеше скована в ужасено мълчание. останалите от групата бяха наобиколили изстиващото тяло.. сивите му очи се бяха сковали в мъртвия втренчен поглед.. последната нота.. последната нота се бе получила от сблъсъка на китарата със сцената, когато той нямаше повече сила да стои изправен. студените му пръсти бяха обгърнали нежно грифа.. а скъсаната струна.. скъсаната струна хищно се бе впила в локвата от кръв..