искам да разкажа една за мен странна история, случила се е на някого някога.
Имало едно време едно момиче. Tо излизало с приятелки, ходела по купони, и всичко нормално, но, както винаги има едно но, чувствала се празна сякаш не можела да се влюби в някой или не чак да се влюби а просто да си хареса момче. Докато на едно от поредните излизания с приятелки в едно средностатистическо кафе не видяла НЕГО. Щом го видяла първото нещо което си казала било "ТОЙ Е "(нямала предвид президента, но за нея тва бил Той)...за пръв път в нейния живот тя си харесала момче, наистина...
но познайте. тя си мислела, че няма смисъл да действа, стояла и го гледала отстрани (харесвала го)..... тя естествено тръгнала с друго момче, което не харесвала, и ако я питате защо го е направила може би няма да ви да ви даде смислен или какъвто и да било отговор. но както и да е.... ходела с другото момче от 2-3 месеца когато най-после научила името на онова момче в което се влюбила от пръв поглед..... за нея той вече не бил непознат, имал си име, и въпреки че другите и приятели и приятелки се познавали с него тя такак и не посмяла да се запознае с "her love"...
както и да е. тя и гаджето и (ще му викам примерно Иван) се скарали много сериозно когато били на дискотека защото тя само си танцувала с приятелките и другите от компанията, и не му обръщала достатъчно внимание...
скарали се Иван и то много брутално. той си заминал, но тя продължила да си купонясва, докато не дошъл неин приятел и не я питал дали не иска да се запознае с харесваното от нея момче.... запознала се тя...била на 7-то небе от щастие... същата вечер се разхождали по плажа говорили си нищо повече...
на другия ден тя решила да скъса със Иван(както реших да му викам) било много болезнено за него и понеже тя не искала да му прави гадно и за нея.
както и да е, скъсали. на същия ден следобед получила SMS от "HER BOY" да излязат и тя естествено приела. отишла, изкaрали си много яко, излезли и втори път, целунали се, излезли терети, четвърти тръгнали и тя била сякаш най-щастливия човек на земята НО
-може би забравих да кажа че момчето не учело в нейния град, а на 60 км от него.
дошло училището, ТОЙ заминал, връщал се всяка седмица, и всичко вървяло добре. докато изведнъж те спрели да се чуват. спрели с SMS-и те и някак си започнали да се отдалечават. тя изпаднала в депресия, голяма, мислела само за него, говорела само за него, не знаела какво да прави...както и да е, една вечер на една нейна много добра приятелка починал дядо и всички били в много кофти настроение. тя се престрашила и изпратила един много странен sms, чието съдържание така и не си спомнила(пратила го на нейното момче)
на сутринта видяла че има получени няколко sms-а , били от него, пишело че му е кофти от тва че нещата не вървели и че трябвало да поговорят и да се изяснят... излезли, поговорили и се остановоли че и двамата си мислели едни и същи грешни работи, че досаждат на другия, изяснили се и се оправили някъде за месец...тогава дошъл нейния и неговия Рожден Ден(те били родени на съседни дати) както и да е... той не си правил неговия рожден ден, но тя своя да...
както и да е... след рождените дни нещо пак се прецакало, сякаш нещата тръгнали на още по зле, тя не го виждала, той нея също, тя изпаднала в най-голямата депресия в живота си ....даже започна ли да и се смеят заради това ...но както и да е ... дошла ваканция те били заедно само защото били част от една и съща компания не за друго. тя искала да го види ...(не се знае за него)... но нямала смелост. постоянно имала чувството, че ще му досади ако му се обади и т.н. както и да е.
тя се опитал да оправи нещата......НО(тва проклето но) нямало голям ефект....най накрая тя решила да му изпрати sms в който да го попита дали и той смята нещата за нередни и дали иска изобщо да ги оправят....както и да е. след като си разменили няколко sms-а те се разделили (може би е странно, че се е случило точно чрез sms-и но тя просто нямала смелст да каже ,че it`s over в очите му и може би не искала до го чуе не съм сигурна за това)...тя се чувствала съсипана нямала сили да учи яде, спи, само си втълпявала, че нещо в нея не е наред ....но и тва минало най-после тя излязла от тази така дълга депресия...станала същия бодър и усмихнат човек .....но още продължавала да мисли за "НЕГО" той не и излизал от главата но все пак не била в депресия.
ДОКАТО не дошъл момента на прозрението, на една от онези глупави игри, където трябва да си пожалаеш нещо тя започнала да си пожалава да се сдобрят с "НЕГО" и тогава осъзнала че всъщност него иска вече чак толкова че всъщност не че винаги няма да го харесва , а че може би и да пробват пак, няма да се получи защото тя може би ще вижда само болката в неговите очи.......в този момент тя започна на чисто, не че не го харесва и даже обича още, въпроса е, че някак си вече е по-различно ....няма нужда от него .... не и пука чак толкова за него....въпреки че за нея той ще си остане винаги приятел и ако иска би могъл да разчита на нея... но както и да е .......сега вече се чувства свободна , на че не би искала пак да пробва с него, но вече ...се чуства някак си прочистена.......
ако искате, пишете ми на мейла. за да ми кажете какво мислите че се е объркало. ако не, просто ви моля да го прочетете, дано ви хареса историята на едно момиче!