стоях боса и по нощница на терасата, стед миризми, влага и сутрешен въздух, с червения сняг отсреща на витоша и си казвах че сигурно съм ссънувала, защото такива работи просто не се случват в такива сутрини
април се е олял в самохвалството си, затрупал се е с финтифлюшки и птичи трели и в цялото това чудо някой е скочил от балкона си в седем сутринта
просто зишам всичките цъфвнали неща в сънения си гняв как е могъл просто така, как е могъл, мислех си че възрастните хора не правяат така, че само пубертетите се самоубиват, скочил от балкона си, както били направили в предишни светове, майка му и дядо му, баща му също се самоубил но друго яче, и нашите ми изсипват всичко това в девет, след като ни е събудил по-рано телефона с 8 прозвънявания
преди две седмици лежеше с нас на една ярко зелена поляна, в поза на римски император и доволно пушеше т коза на дъщеря си
и изглеждаше съвсем ок
как е могъл някой в сутрин като тази
как е могъл някой толкова жаден за живот и пълен с истории да поиска да умре
и ме е яд
на него ме е яд
приятел на нашите, който винаги ме е възхищавал, който преведе сума ти дзен книжки и предполагах че е знаел да живее
яд ме е че го е направил това