- Внимателно с думите, вни-ма-тел-но! Ех...
Старата фея погледна звездната прахоескплози на тавана и косите и се разполяха по гърба на фотьойла. Светлината си поигра с тях, отмъквайки последните секунди на едни обърнат и без туй наопаки ден, после се изниза променена до неузнаваемост и избледня в тъмночервените ълги на стаята... Птдавна беше този проблем с буквиет. тя ги събираше на разноцветни кристални купички върху всяка плоска повърхност в стаята, а пък те се трупаха самоинициативно, образувайки замъчетата пречупена светлина и очарование... така къщата на феята се бе превърнала в своеобразен дворец на чудесата за малките и те долитаха всеки слънчев следобед при нея... Играеха с буквите, думите, подхвърляха ги в сложни фигури край себе си, смеейки се на глас чак до вечерта... понякога разбира се ги изпускаха с тих звън и тогава от разпадналите се думи сглобяваха тихомълкном такива абсурдни недомислици, че дори Зън трябваше да признае майсторството им...
Старата фея въздъхна усмихната, погледна мъничетата, които все още хвърчаха покрай стените и се гонеха между слънчевите лъчи, после бавно спусна белите си коси около себе си, сви криле и избледня в сънено щастие...