аз съм пешка,...ама точно като пешка съм...правя това не това, което аз искам да правя вътрешно, а това, което ще се приеме за нормално...това, което е прието да се прави...и ставам пасивен, много пасивен...във всяко едно отношение...всеки човек си има свой собствен чар и излъчване...и чрез тези си техни "габарити" привличат хора към себе си...аз губя своите, постепенно...бавно и бавно, и бавно...и по едно време просто няма да има какво да губя штото ште съм стигнал до самото дъно...и всички хора, на които истински държа, и които обичам съшто толкова истински ште се отдръпнат от мен заштото няма да имат какво да получат, просто ште бъда празен...постепенното изтъпяване води до празнота...дали да си кажа че имам вяра и че това ште бъде единственото нешто, в което ште се убеждавам, че е така или да си изясня всичко, и да се махам...не е лесно да си оптимист, ако нямаш основа, на която да стъпиш поне с единия крак...никак даже...на някой учи ли му се за задстомашната жлеза вместо мен? а може би на някой му се пише есе на тема "Какви основания давам на моите близки да се гордеят с мен и да се срамуват от мен?"...или пък "Какво очаквам от бъдещето си и как смятам да го постигна?" ... е, ако на някой му се пише...да ми драсне нещо, аз ште му откликна с удоволствие (то остава и да не е с удоволствие) ... ммм, болят ме ръцете от рамената надолу ... спирам ... !