главата ми е задръстена. мдам. лекарска диагноза, датата е 04.21.2004. хм. не ми трябваше лекар за да го знам този факт. единственото нещо което може да я отпуши е куршум. сребърен. за всеки случай просто. а днес стоях безщпомощно в продължение на часове на едно място и много упорито се опитвах да си спомня нещо. каквото и да било. а не успях. откъслечни спомени, отделни моменти, сцени и звуци. извода е че не помня нищо преди около година. значи от целия си живот помня само една година така ли? мамка му, това му се вика уродщина. според психолозите съм имал нужда от това да си пея на ум и да крещя през определен период от време сред природата. ахамз, съгласен съм. и като капак на всичко се установи че всъщност може би съм прероден участник от втората световна война, който е загинал там и сега му се били давали подаръци в живота. въх.. ако това са подаръци не знам какво е ставало по време на войната. аз съм невежа. невежеството е блаженство, а казват че съм носил числото на Ангела спасител. а аз не съм вярващ. и като не вярвам никой бог, значи не вярвам и в ангели, тоест явно не вярвам на себе си. има истина в тези думи. донякъде. а какво остана да вярвам в разни сънища? странни при това. разни хора от миналото ми махат зад прозореца под липите и изглеждат прекалено малки. може би защото са далеч? но пък преди няколко сънища защо беше толкова малко свободното пространство между мен и.. да де.. както и да е, винаги съм бил далеч от нея. н. з.
а.. да.. също и разни питагорийци твърдят абсурдни неща, които като се замисля въобще не са абсурдни ами са си точно така.. и как така питагорийци ще говорят за любов и съдба а аз ще решавам разни питагорови теореми? ем.. така става.. лека и красива