толкова неща съм искала да ти обясня тогава
пък и на кой ли не
вече не искам но на инат някак думите успяват да се изчистят формулират правилно достатъчно
слуша ли ти се?
огледалният човек
с огледалните уши
няма повече да чува
колко много те боли
ще забрави че е имал
че е имал твоя дъх
ще забрави че е тичал
в тебе тичал като луд
ще погледне и ще види
огледалната жена
и ще знае че самият
той поискал е така
а това което тогава се опитах да разкажа с обърнати портокалови дървета, малко или по-малко успешно
да целувам
хапчета топящо се стъкло
не ме отблъскват
косъмчета кратка патетичност
да се свличам
от себе си да я издишам
не я намирам
сраснала е толкова дълбоко
ще отплува