хора в полукръг...
музика насън...
думи без адрес
толкова много усмивки...и целувки почти толкова силни..като за довиждане...
така ме поздравиха влизайки в моя дом..очите им.
маракас...
тарамбука и глас...
наелектрезирани тела проникват в същината ми...безплътна реалност плувнала във фантазии...
и вече не знам...дали има още нещо, което трябва да видя, заради, което да се вълнувам и да се чувствам щастлива.
онези отломки от слънцето, които събрах през нощта ще топлят в мен до края ми.
музиката...и човеците...и ръцете...и всичко, което въплъщават в топлината на най-добрите си очи.това са Те. и ги обичам.