-Всеки път ли трябва да ме гледаш така странно, когато проследиш погледа ми и тя се окаже на другия край? Не е смешно. Какво си мислиш? Сериозно?! Богове.
"...тънка златна нишка между шията и рамото й преминава в костици танцуващи под гладката кожа впримчени в мускулчета и невидими фини бръчици скрива се в косите й падащи отвисоко и пак изпълзява като скъпоценна искряща драскотина..."
-Наблюдаваш просто една картина. Без твърде много светлина. Уморена е, личи й. Защо мислиш, че трябва да има нещо повече? Махни този ухилен съзаклятнически поглед. Нищо особено.