чисто бели кози--учудват ме с красотата си--ушенцата им неестествено напомнят перките на старовремски Т60 и очаквам всеки момент да отхвърчат--да набюдавам шантавите им пируети после над измурудено поле, докато бабката ги насочва търпеливо с размахана забрадка
понякога наистина искам да живея тук
цяло щастие, че действително е така!
очите си ги чувствам като в онази реклама с кашлицата-на пружинки. само че отскачат навътре в черепа ми и през болката всичко се оплита още повече...