Дали всичко е в магията? А пък любов дали изобщо съществува? Странно. При този целият алкохол и всичкото това празнуване последната 1 седмица и системно недоспиване отново карам поредния си ... и аз не знам кой час след купон и сега на работа. И ни осра с И. (той е единственото момче, което ще спомена) един гларус/чайка (ония дето са на сушата, не при морето), а после прани недопрани се изсипахме на един рожден ден и то ни посрещнаха с огромна радост.
А колкото да мигията: преди няколко дни се целувах с Д., която ми е сравнително добра приятелка. протече по следния начин:
аз: и... кога ще се целуваме?
тя: ми ти кажи (с много смях)
аз: еми айде де!
И се целувахме.
Снощи пък по подобен начин започнахме да се целуваме и с И. (както споменах той е момче и аз съм момче и най-интересното е че не съм и обратен), защото на същата тераса стоеше и едно П. (която е момиче), с която се целувхме също... странно такова се получи. Дотук достатъчно за гореспоменатите личности и ''глупостите'' м/у мен и тях.
***
А аз след което имах наглостта да отида при ...нея и да облегна глава на рамото и да вярвам, че тя ще ме прегърне, аз ще затворя очи и за момент ще забравя отрицателните емоции. Позволих си и да вярвам, че можем да се биеме с възглавници, да се лигавим като малки деца и ...да. Да бъде прекрасно, почти перфектно.
"Ама ти си глупааав!!!"
"Как може да си позволяваш такива неща?!?"
Всъщност в един момент тя ми каза със сериозен тон, който не може да остане пренебргнат: "Абе, престани накрая" и се премести на съседния диван.
В крайна сметка явно не е толкова полезно да обгръщаш някой с цялото си внимание и колкото и да искаш да... тук щях да кажа нещо глупаво и няма да го кажа, защото не мога да си го структурирам както трябва. Май ще повярвам, че съм глупав... блъхз! С няколко думи - прекалено хубаво не е на хубаво. Туй нещо се допира до това дето не можах да го кажа.
Само не разбрах как можах да си позволя да мисля, че тя би ме прегърнала. Особено след оная гадна птица дето ме осра целия. То беше смешно де. Аз пък после се и изкъпах и изпрах като идох на рождения ден, а горнището дето отнесе почти 90% от щетите го прибрах грижливо в един плик.
И все още не осъзнавам как си позволих дори да и отделя толкова време и да ...ммм?
А как си позволих да изпитвам някакви по-специални чувства към нея? (това май го знам! и без това тя си е достойно за любов същество и специално по свой си особен начин)
Най ме учудва и озадачава това, как можах да си позволя да си мисля, че тя ме харесва по някакъв по-специален начин, че аз знача малко повече за нея от обикновен приятел или там каквато е нейната граница за минимално?
Как си позволих?!
"Как може да си толкова глууупав?"
P.S. Wish i had a riveeer... Съкровена мечта: искам да се гушна в нея като малко... просто да се гушна в нея и да почувствам съвсем малко любов от нейна страна, а спокойствието... това ще си дойде от прегръдката и... как само докосва нежно!...
Да ме прегърне, да почувствам това невероятно спокойствие и после да умра, да не мога да се върна в реалния свят, да не мога да наруша това така жадувано спокойствие... аз това май го писах някъде... ама и аз съм един...
"Еми... Боян... К''во очакваш..."