фригидно начало на кино сюжет, в което сме вместени...по отбори
и не умеем да спазваме никакъв ред, не живеем, а просто се борим.
подправяме себе си.
не допускаме.
дълбаем в мрежата, през която пропускаме...и сме останали празни, просто завързани един за друг, един подир друг ще си тръгваме...и ще се връщаме неочаквано -като във филм, на скучния зрител на пук.
не мога..
недей ме докосва.
не говори.
но изчакай, не задрасквай името ми...
опитвам полуистерично, а дим от тавана ръми...
откъде идва и как е започнал...кое съм запалила...
защо дим вместо искри...
почти не се виждам...
умирам...дали?
заспивам за хората.
с мисъл за тях ще се събудя.
и със страх...смея се като луда.
никого не познавам.
единствено гласове.
ще изключа микрофона и всичко ще спре.
ще пея в ума си, без такт, без сърце...
ще стопирам денят си - ако опита да "НЕ"
ЗАЩО МЕ СЪБУДИ? и ми остави торба с тишина.
аз ще ти я пазя...ти..ако искаш ела.