Няма никакво слънце. Само е горещо и задушно и май ми се спи. Компютърът ми прави компания. След като всички приятели са заминали на някъде и на всичките им роднини им е писнало да се оплаквам... Всъщност да ме съжаляват по- скоро, дори и да не се оплача....
Напъхала съм си гадното настроение в гирите и си упражнявам трицепса.... Скачам, правя лицеви опори, коремни преси, до изтощение.... ето я поетесата гимнастичка. урааааааааааа
пълни глупости...
Но го знам от баща ми. Спорт, моето момиче- така ми казваше той, - Само спорта избавя от депресията.
Само че спорта е лекарството, а не откритието на причините за моята лека депресия...
Пак ще се местя. За три години - три града.... Може и повече да успея, годината не е свършила.... Като пчеличка бръмча на д градските цветя.... Нямам време да си направя приятели. Пък и вече не ми се правят, защото тъкмо ще свикна и пак ще се преместя..сигурно...
Вече не ме е страх от новите градове, държави, хора, жилища и подробности. Страх ме е, че никъде не оставам достатъчно, за да свикна