знам...погледнах и видях, те играеха, гонеха се...обичаха се...сред дъжда...мънички, и живи...да толкова живи, малките капчици...и после умираха в локвата - в калта, долу под краката ни..и ние така и не разбирахме лишени от сетива
никога не разбираме за тази красота, за странноста...знам...