след 5 дена много на юг отново съм си тук. и отново нямам комп имам чувството вече че е няккава традиция,не знам. в този проклет клуб клавиатурата сякаш ти пее зловеща песен,много ми е сложно да натискам копчетата в определения ред без да се чуе скръц скръц.
както и да е,за пореден път се убедих че там ми е мястото...... там се чувствам спокойна и истинска......макар че този път нещо не беше наред,не знам,някакси не беше както преди...може би защото за разлика от преди сега имаше какво да ме връща мислено тук....въпреки това нищо не се е променило....имам чувството че всичко си е такова още от онова далечно време и ще си бъде такова колкото и напред в бдещето да гледам. всичко е толкова лесно,простичко и естествено....има толкова много неща които раждат спомени...и които те карат да се чувстваш на мястото си....вечното слънце,хавлиите в банята,които миришат на бебе, и той, посрещайки те с очарователната си перфектна усмивка,и с думите колко си му липсвала от последния път.......античността е жива,вярвайте ми....винаги съм казвала че искам да съм там. и сега за нищо на света не бих се отрекла от думите си.
+ иво, който е способен цяла нощ да ти говори за изневерите, атлантида,комунизма и вампирите.