Толкова ми е унесено, че всички ме питат защо съм тъжна. J.D. Salinger имал сейф, в който пазел всичко написано в последните 40тина години. И ще го отворим чак след смъртта му (и ще го отвори чак след смъртта си ;-P). В дни като този си мисля за сейфа на Селинджър. Като стара ракла, която преди да я отвориш си представяш, че е пълна с прекрасни неща, толкова прекрасни, че дори не можеш да си ги представиш. Като малка сънувах такива съкровищници. И никога не ме оставяха да ги отворя.