седя пред огромния миксер с 30 и много канала и всичко е в ръцете и в ушите ми- изпълнението на групата, на хора, на другите музиканти, цялата публика, която слуша това което аз чувам и оправям, всички ехота и ефекти на гласове , свички нива и натискания на копчета, всичко е в моите ръце.. и в същото време нищо не зависи от мен, това е като да си директор на лятна буря, да казваш на облаците къде да отидат, къде де има светкавици и къде гръмотевици, къде, кога и колко да вали дъжд, откъде да духа вятъра , и всичко да е така подредено, че като вървиш по билото на Рила между Мальовица и 7те рилски езера да се чувстваш като на покрива на света. Главоболието от тази безумна отговорност е невероятно, а облекчението от успешния край на концерта - неописуемо. Сега е няколко часа по-късно, две бири ( Weisen bier), една пица, два часа в неадекватни разговори за концерта , но пък чувстовото е истиснско , не знам дали е петък или сряда, но и няма никакво значение .
Утре пак ще трябва да го направим всичкото това, този път всичко ще е по-дорре, една крачка по-близо до пълната лудост, the wall, pink floyd.
Човече не знаеш защо го правиш това, не знаеше довчера, а тогава в 3 сутринта по време на онази репетиция, когато всичко се изпъзна от контрола ти и от ефемерните ти копчета на пулта, беше готов да се побъркаш , или се побърка, но нещата се оправиха ..
Where the river meets the sea
Something new would arrive
Something better would arrive
стинг
сега трябва да спя , май
а ти Нан, дръж се, всичко е наред , дори и отдалече,