днес получих едно писмо от един приятел. нали се сещате, от типа ''изпратете това писмо на нинам-си-колко-хора''. преди около година го бях получил абсолютно същото. тогава се зарадвах, наистина. а днес просто.. просто го усетих като някаква подигравка, като някаква гавра, като някаква гадна шега.. наистина гадна.
най-приоритетният проблем, който трябва да реша, е това да се науча като вървя нанякъде да не се оглеждам на всички посоки за да видя евентуално ами.. някой. всъщност това е една голяма глупост, но ми е наистина трудно да спра. защо не мога да проумея че не може да е навсякъде?? и вече няма особено значение от какво имам нужда защото каквото и да е просто няма да стане. няма значение от кого имам нужда защото колкото и да се завъртам и оглеждам наоколо няма никой..
And I''ll smile and I''ll learn to pretend.. And I''ll never be open again..
п.с. и никога, никога повече не искам да слушам through her eyes в комбинация с тих дъжд..
п.п.с. And I''ll smile and I''ll learn to pretend