отново ме наваля по същия булевард...имам чувството че съм опасла всички долни листенца на дърветата толкова пъти минавам и си откъсвам по едно усещане някакво оттук-оттам....
много мокра.
черното ми яке попива облаците доволно някак доволно и от мен и от кожата ми и изобщо.
косата ми е още мекичка и се стича дъжда направо през нея.
скоро.
скоро улиците ще се издавят в жълти отражения. както вчера, когато си харесваш една тихичка и гладка като коремче и се плъзгаш по нея точно в средата. дълго дълго обувките ти "джик-джик" в едното и другото платно и няма кой да те блъсне даже.
свършвам в един навалян парк без светлини и намирам опипом малка люлка мокра до кости се лигавя в тъмното като хлапе сама.
обаче ми стана тъмно и отвътре и избягах.
сега е удоволствие да съм тук.
скоро.
развивам странна слабост към дядови приказки.