обичам, когато навън е топло и мрачно. едно такова уютно, подтиква към меланхолични намерения и носталгични равносметки. абе не е за всеки...
"...а в душата ми е облачно..." хаха, или нещо от сорта беше, все тая. чудя се, още ли има такива хора, толкова масови и банални във вижданията си. бога ми!
чудя се също, хората не водят ли поне малко смислен живот, че постоянно се занимават с чуждия? или просто аз съм много по-интересна, отколкото предполагам??! хаха, да бе, къде отиде човешкият стремеж за развитие и еволюция?? застина, заключен в няколко смс-а.