откривам под бюрото си снопче цветни моливи.
хубави са, от онези с мекото бяло дърво и ярки графитчета.
метално острие. леки, прецизни движения. доставям си удоволствие, оформяйки бавно и търпеливо връхчетата им.
снопче жълто, зелено, оранжево и какво ли не още.
майчице, цяло състояние!
дръж ги на безопасно разстояние от ръцете ми.
обаче хубава дъга се получи, хм?
напамучени сънища.
някакво момиче със сини очи ме гледа от огромна снимка, сгушена в тревичките на високо хълмисто поле. далече долу виждам селце и усещам, че тя живее там.
щрак. три кадъра.
приближават се към лицето й.
щастлива съм да я видя и неусетно ставам част от снимката, бягам през някакви пущинаци.
лайка.
обаче си оставям раницата на земята и една бабка-козарка ми я отнася.
тичам после по перона на някаква малка гара долу в селцето и гоня група възрастни жени със забрадки. качват се -с моята раница!- във влака. тръгват и аз си оставам там, изобщо не знам къде се намирам и защо ми взеха нещата. питам жената на касата с билетите дали мога да направя нещо, някаква обява да пуснат или знам ли какво, само да си получа раницата... не, нищо не можело да се направи.
сядам на бордюра до ръждясалия коловоз и мисля. така става, като влизаш в снимки заради някакво си дете и слънце, което изгрява над косите й... облачна гара, хипнотизирам се от бурените между релсите. сещам се, че както винаги овчицата на eowyn беше с мен, в предния джоб на раницата. загубих я, това е, край. нетипично за мен, разплаквам се от безсилие. няма овчица вече.
събуждам се в неделя и си мисля -чудесно, в раницата имах тефтер с телефони и адреса ми. значи бабите ще ми я върнат скоро, като разберат на кой е. успокоявам се.
ставам да се приведа в човешки вид, да побъбря с майка ми и да седна да чета най-после. по пътя към банята си намирам раницата на закачалката до входната врата. "аха, значи бабките са намерили тефтера все пак" -мисля си и избухвам в смях, осъзнавайки, че отдавна вече не сънувам и реагирам неадекватно.
някак е приятно отново да си имаш овчица. откачам при мисълта, че ще я изгубя. толкова е мъничка. леле.