какво стана този път
къде объркахме нещата
никъде
всичко е чудесно
но ако всеки бе поне малко сигурен в другия...
винаги малките неща ме натъжават
дори когато са само предполагаеми
не бързай да питаш нямам отговори за теб
аз не вярвам в себе си
как мога да вярвам в теб
как мога да вярвам на чужди думи когато моите собствени са плод на анемични състояния
претенциозна съм и елитарна също знам
егоистична съм и страдаш ти
вътрешните ми проблеми ме водят напред в живота и ти пречат да стигнеш до мен
колко още ще търпиш
питам те
колко още можеш да ме понасяш и да преследваш онова вътре в мен