искам само един прост шанс...ще го използвам както трябва, на място...ще се възползвам от него...този път няма да се изложа, просто искам шанса да дойде...или аз да ида при него..., ама като се замисля последното е малко вероятно...шансът спохожда най-добрите и най-заслужилите, а аз с нищо не съм заслужил това...нищо не съм дал за да получа нещо...а май трябваше да дам...оффффффф...не знааааам, нищо не знам...искам да знам само едно нещо...и то е Как! Как? Как с какво и колко, и кога? Кога...тя има рожден ден чак на 18''ти август...оф, лъв...аз пък съм везни...може би не съм по-слаб от нея, може би...ама май съм, явно съм доста по-слаб...щом се поддавам на всичко...щом аз мен и най-дребното жестче от нейна страна значи нещо, а за нея каквото и да направя нищо не значи...явно съм аутсайдер от нейна гледна точка...Ама аз не искам да съм такъъъв...не искам, искам аз да й покажа всичко хубаво, което притежавам(все ще има нещо такова), просто искам да я направя достъпна до него, да може да го използва, когато й потрябва...искам да й бъда от полза...за да може веднъж завинаги да разбере, че аз си я обичам, много...много! С всеки изминал ден осъзнавам, че Тя е нещо уникално, до което мога да достигна единствено и само с уникалност, която може би претежавам, но не знам как да я използвам...само пия вино и се опитвам чрез него да си избистря всички неизяснени мисли, но не! Така няма да стане! Знам! Химията е истината...половината е кристално ясна, другата половина е зубрене...ей тва е може би всичко, което търся...половината да ми е ясна, да я разбирам без да си давам много зор, а другата половина да ми е загадка (защото не ми се изучава)...доста е тъпичко! всъщност аз искам сигурност...знам че мога да я получа от нея, но всичко е прекалено...прекалено...далеч от мен...аз се отдалечих от нея...преди всичко беше в общи линии добре...като изключим факта, че се държах кофти с приятел...но иначе всичко останало си беше на място...аз я разбрах и се влюбих може би...и след това всичко тръгна на автопилот...и аз показах колко глупаво-искрен мога да бъда...колко елементарен ставам на моменти...съжалявам, че не мога да върна времето назад...само с 2 години и нещо...2 години и 6 месеца...какво толкова...всичко наново...няма да съжалявам повече от сега...сигурен съм...сега не съм изпълнен с тъга, а само с разочарование...(ще се повторя)...с разочарование от самия себе си...и май доста си ме боли, нооооооо...нямам с какво да се оправдая, нека ме боли, заслужавам го...Тя не го заслужава