събуждам се спомням си току-що докосваните златни косъмчета по кожата й първата ми мисъл е "о не какво направих" а после само "о нееее" осъзнавайки че се събуждам
ама не беше честно точно тя не не...та аз я познавам! виждам я почти всеки ден! сега какво всичко ще се центрира...не не. не мога да позволя.
и защо като си пожелая нещо винаги го сънувам? намекваш че в действителност никога няма да се случи?аз си знам, какво пък. не е честно само да ми показваш какво би било. не е честно да ми изпълняваш мечтите. още не. не по този начин, старче.
в седем цялата ми стая е ужасно не-на-място в сравнение с нейното съвършенство ... изхвърчам навън без много-много да се обяснявам. минути по-късно съм акустирала изглежда в един поправен-счупен парк където като малка едва не се удавих а сега отново искам да ме спасява. много приятно запустяло зелено с две новички пейки и един изрисуван паметник (и задължителния надпис "gay" с размазан спрей. ха! ) на н''нам си кой спортист. кръстосвам крака върху дъските в крива турска стойка и се оставям на музикохипнозата в продължение на два часа. малко по малко запристигат хора единици загубени елементи и ми мачкат копринените пътеки. става ми студено прекалено рано сутринта е за да бъде рано сутринта...
като че ли така е по-добре вече. исках да спя до късно в събота, по дяволите! но след подобен сън е невъзможно да останеш на място.
какво не е наред?!
какво не е наред?!
защо трябва да бъде толкова сложно...