трите листа ме гледат цинично от леглото. изписани са с моя почерк, но текста не е мой. по тях има драскани разни акорди и глупости.. те вече са си мои, написах ти песента за която ме беше помолила. а накрая какво се оказа? наивник.. наистина ли си мислеше че ще стане така? наивник.. и не ме е толкова яд за пропилените няколко дена ами за това че за първи път се почуствах някак си част от живота ти, а накрая нищо неподозираща отряза точно тази част, нищо че и аз бях на нея. или по-скоро без това че и аз съм бил на нея. какъв ли съм ти на теб че да мислиш за мен каквото и когато и да било? хм.. странно е. и тъпо и гадно и прочие. баналнооооо.. хм.. трябва да си наема един мангал да му плащам да ме удря всеки път като си помисля нещо подобно че може би знача нещо за някой.. ами да, расист съм, проблем? чудо голямо.. все едно някой ме слуша какви ги приказвам.
както и да е.. днес на връщане от софия точно като влизахме в стара загора по радиото тръгна една песничка която ми напомни на една приятелка.. сега може би само позната (дали?) но се сетих за нея.. едва ли помниш такива мизерни дреболии като мен ама аз съм си такъв - мизерен и дребен и си помня мизерни и дребни нещица. искам да кажа едно голямо ''здравееей'' със ей тази песничка на арета франклин която почваше някак ей така:
The moment I wake up
Before I put on my makeup
I say a little prayer for you
While combing my hair, now,
And wondering what dress to wear, now,
I say a little prayer for you
и така..