пак ми донесе кратък миг щастие, и пак всичко беше така както съм мечтала. всичко е повече от невероятно... и пак продължавам напред. и няма вече злоба :) тя е отровата,която ме прави нещастна, а не другото... СЕГА Я НЯМА!!! и все пак ме е страх, защото злобата те прави силен, а сега съм слаба и уязвима и ще ме победи злобата на другите хора :( толкова искам да се усмихвам без да ме е страх, че някой ще ме нарани... както сега, когато съм след един щастлив миг, далече от проклетата завист! всичко ще е наред, ще се усмихвам въпреки всичко.