знам как са подредени думите
как буквите вървят една след друга
аз съм твоята сянка
и бързам да те настигна
а когато те изпреваря
светлините спират да крадат от времето ни
и в мига, когато ставаме едно цяло
никой не забелязва че мен ме няма
в краткостта на сливането
аз съм теб
а ти си само себе си
живея живот минута след минута, независими една от друга
и бих могла да помня само първата от тях
без начало и без край всяка може да е първа
но помня чуждите
не моите
а тези в теб
когато аз съм ти
и нямам себе си
дали обичам?
щом мразя себе си
и се крия в теб