странно е как винаги на най-хубавите хора им се случват най-гадни неща и е странно как Странност не може да измисли един свестен начин да я успокои. беше убеден че с една прегръдка ще постигне поне частично утешаване но между двамата стоеше парче стъкло.. всъшност две парчета, няколко килограма резистори и какво ли още не и може би около половин километър. но това няма значение защото дори да ги нямаше половиния километър, стъклото и резисторите може би прегръдка щеше да е неприемливо. но все пак щеше да е прегръдка нали?
..
и все още е странно.. винаги ми е било странно. нереалност, странност.. тъжност
We''ll see each other around.. I guess.. I hope
защо ли? как ми се искаше да не се питаш защо..