Затваряш една страница от живота ти и отваряш друга.... и всичко изглежда прекрасно и тъжно... Нещо си отива и започва друго- ново, рьзлично...
Поглеждам назад и виждам една алея от хора, които познавам, всеки един от тях по някакъв начин е докоснал живота ми и помогнал в написването на моята история. И всеки един от тези хора- приятели, познати, ми се усмихва и ми маха, шепнейки някакви нещица..и всички те ще изчезнат от живота ми скоро... на мястото на техния образ ще има празно пространство и само ще си спомням, че някога съм ги познавала.... Явно времето помита всичко по пътя си~~~