колко зелено е нужно за да върнеш есента от пътя й? а тя би ли се променила, за да остане? и изобщо какво бихме правили после без автентична есен?
чакам с кутия драконова боя.
чакам на пътя и клатя крака отвисоко през оградата.
да я изненадам, като мине.
макр че туй тя сама трябва да си го реши.
спомням си колко съм се гордяла с червената кръв, стичаща се от разпарчетосаните ми колене чак в чорапите (по онова време мъничко и на цветя). поглеждам-сега даже белези не са останали. позор.
спомням си паническия бяг и прескачане на телени плетове с бодли.
сега съм спокойна и мога да правя каквото ми скимне.
или по скоро желанията ми са се променили....смалили...сдъвкали под липсата на компетентност и поне малко такт от моя страна....
писна ми. хвърлям боята на пътя и се разтича навсякъде. скачам в прахта и се запътвам обратно.
ако ще да идва, ами! майната им и на мечтите ми сега. една голяма метла илио два стабилни шамара биха свършили добра работа там вътре. защото никога преди не са били мои. значи и сега не са. ама ха! някой да ги е канил? Марш!