*#*

Политам докато танцувам, защото стъпвам във нищото. не допирам земята разсеяно в въздуха... и опорната точка най-често е ръб Ти разбираш ли? Че мисля неподредено че дори не опитвам да го владея че оставих това скалъпено тяло и разтворих душата... не ми е голяма... пасва идеално... Ако не търсиш нещо грамадно. Прикриваам болката си в длани събирам я - рани във рани кожа под кожата ми острие под стоманата ми нов пожар във огнището да убиеш скалата със камъни... не питай къде го побирам... просто танцувам, а стъпките разплискват мокрия път от сълзите ми и спирам да се допирам на сантиметри, но отделена... бразилските салси ритмично зад мене... Аз разбирам.