слушам си инексес и се сещам колко хубаво си прекарахме тези приблизително 4 часа...а колко време не се бяхме виждали така...а като се замисля, рядко сме излизали по този начин, ей така да прекараме време заедно, ама само двамата...и да си клюкаркарме, и да си говорим за наши си работи...и всеки път да установявам, че ми е много добре така...този път вече съм сигурен, че повече няма да се получават такива дълги раздяли (за думата не съм сигурен дали така се пише)...ама аз поне не искам да става повече така...защото допреди няколко дни (може би преди 3-4) за мен нещата стояха по друг начин...и, както ти казах, почти се бях отказал, беше останала само ей тъй една малка капчица съмнение в мен...че всичко си е наред или поне, че може да бъде вкарано в релсите...и тази капчица не ми изневери, за което съм благодарен...и на нея, и на теб...не мога да опиша колко ми е кеф сега...защото те чувствам по друг начин...за първи път чувствам по такъв начин приятелка, ако искаш ми вярвай...но е много хубаво, няма съмнение...айде засега да спирам, че .. мисля че трябва точно сега да спра .. със здраве ... и ще ядем само здравословни храни, поне като сме двамата, надявам се, че занапред ще сме по-често заедно! :-) Пък и нали знаеш догодина кой ще е човекът от другата смяна, на който ще можеш да разчиташ...ама това не ми харесва как звучи...ти най-добре си знаеш на кои хора можеш да разчиташ...ама все пак...аз ще съм в другата смяна ;-) и ей тъй като имаме време ще ходим да ударим по една мазна баница ... и след време ще станем някви уродливи и дебели, ама ще ни е хубаво щото ще сме заедно и ще сме единствените, които сме си проследили развитието от готини до уродливи! :-) нали си съгласна? :-) знам, че си!